(Статия от Inews.bg; снимки: Радила Радилова)
Как разбираш думата интеграция?
Въпросът е към Ганчо, младеж от ромски произход. Отговорът: Тази дума не я разбирам точно.
Въпреки че думата „интеграция“ не е позната, ще ви разкажем за Ганчо – 17-годишен, живее в квартал „Лозенец“ (ромската махала) в Стара Загора. Учи в 10-ти клас на селскостопанския техникум в града. Има твърдото намерение да завърши средно образование и иска да работи като механик. Щастлив е, че от тази година в училище започват да имат часове и по практика – т.е. вече ще се учат да поправят трактори, комбайни и автомобили. Най-трудният му предмет е математиката, с химията се справя, а с българския и литературата е добре. За висше образование още не е мислил – или както самият Ганчо ни каза „рано ми е още, но ще помисля по-нататък“.
В свободното си време обича да се вижда с приятели, повечето от тях също са ромски младежи от махалата. Затова и сигурно Ганчо няма намерение да ходи да живее някъде другаде.
В последните 8-9 месеца Ганчо обаче, заедно с още около 20 деца от групите във „Фондация Дон Боско България“ в свободното си време са правили и нещо различно – ходили са из квартала, в който живеят въоръжени и с фотоапарат. Целта е била да снимат начина си на живот, средата си, своите семейства, близки, роднини, приятели. Дори и домашните любимци, които също живеят с тях.
Снимките от проекта бяха представени на изложба в Червената къща в София, след като вече са представени и в самия град Стара Загора.
Първоначално проектът е иницииран от по-големите младежи, с които работи фондацията, която предлага групи, подобни на занимални, където педагози помагат да учениците от ромски произход да наваксат с пропуските и затрудненията с учебния материал. По-големите младежи обаче са увлекли и по-малки и заедно са вървели по улиците на махалата и са правили снимки.
Педагогът във фондацията Десислава Френгиева обясни, че благодарение на този проект някои деца са се ангажирали още повече с учебния процес, открили са ценността на това, което правят. Една от целите на проекта е самите ромски деца и младежи да излязат от средата, в която живеят, да се срещнат и запознаят с нови хора. Затова и изложбата заедно със спектакъл в Стара Загора е била изключително успешна.
„Тази изложба им дава и самочувствие, което е изключително необходимо“, допълва Френгиева. Впечатленията и са, че в последните години все повече младежи от ромски произход завършват средно образование, че все повече семейства държат децата им да се образоват. Действително това е тенденция преди всичко при момчетата, но има и момичета, които учат.
Идеята на изложбата с фотоси, които събира картини от живота в квартал „Лозенец“, е да сподели моменти, преживявания и светове. Не случайно изложбата е озаглавена „Виж моя уж различен свят“, а всъщност поставя въпроса „Каква е всъщност разликата“.
И както пишеше на представянето: „Целта ни бе показвайки елементи от личния живот на тези семейства и отделни хора да приканим публиката към размисъл. Нямаме претенции към съдържанието на този размисъл…“
А размисълът на Ганчо за собственото му участие е: „Искахме и други хора да видят как живеят нашите роми, да не се дърпат от нас, да се запознаят с тях и да видят, че ромите не са лоши. Аз не съм лош човек“
Изложбата с фотографии можете да разгледате до 29 септември 2012 година в Червената къща в София.
–––––––––––––––––
Оригинална статия:
Снимки и усмивки от един уж различен свят
Този проект се реализира с финансовата подкрепа на програмa “Младежта в действие” на Европейската комисия, администрирана в България от Национален център „Европейски младежки програми и инициативи. Съдържанието не отразява позицията на Европейската общност, програма “Младежта в действие” или НЦЕМПИ.”
Към началото
