„Всеки един от нас тръгна за лагер с различни нагласи и очаквания, някои бяха по-плахи, а други готови за приключения. До момента, в който всички се събрахме и започнахме да се опознаваме. Оттогава почна цяла седмица на забава и игри. Дните минаваха леко, неусетно, изпълнени с изненади и много, много смях. Лично на мен много ми хареса, че освен игри имахме възможност да научим децата какво е приятелството и кой е нашият най-добър приятел – Иисус. Успяхме да покажем на момичетата, че Той е приятел на всеки и винаги подкрепя. Лагерът ни започна със запознанства, и от опит знаех, че до края на седмицата те ще станат неразделни приятелки. Всеки ден имахме различни теми свързани с приятелството, с които се опитвахме да помогнем на децата да бъдат по-добри и щастливи. Тези теми бяха последвани и от игри по темата на деня, понеже лично според мен децата разбират най-лесно, ако им покажеш с игра. Момичетата имаха като малка задача поставена им още в началото на лагера да помогнат на две каращи се приятелки да се сдобрят. До края на седмицата чрез наученото успяха да им помогнат и така те самите си извадиха поуки. Отидохме и на „малка разходка“ (която за някои от децата им се стори като изкачването на Мусала). На нея аз лично си поговорих с всички и научих интересни неща за тях. По време на похода имахме литургия, на мен идеята за молитва на открито много ми допадна и мисля, че всички останали се чувстваха по същия начин. За мен да бъда част от екипа беше уникално преживяване и малко предизвикателство. Аз още от малка мечтаех да мога да дам на децата това, което аз успях да получа от тези лагери, които оставиха вечни следи в паметта ми, като неразделна светла част от моето детство. Много се забавлявах, научих и още доста неща. Този лагер като предишните остави скъп спомен и нямам търпение да мога да отида пак и следващата години.“
аниматорка Рени
Основен организатор и ръководител на лагера бе аниматорката Катерина Станчева, помагаха и момичета от курсовете за аниматори, които фондацията и салезианите на Дон Боско провеждат. В лагера се включиха и две доброволки от Чешката република – Аничка Иржичкова и Никол Матакова. Аничка идва за второ лято да помага при нас, обучена е от САДБА, нашата чешка партньорска организация. Никол също бе обучена и изпратена от САДБА.
Алвард Кара-Геворгян, кoято работи 8 месеца и половина в Стара Загора по проект „Образованието – ключ към по-добро бъдеще“, 2024-1-BG01-ESC51-VTJ-000223373, съфинансиран по програмата на ЕС „Европейски корпус за солидарност“ също се включи в дейностите на лагера за момичета.
Към началото
